"... Започнал царят нечувани приготовления, имал две хиляди грамадни слонове, на гърба на всеки яздели по дванадесет бойци. Освен това армията му наброявала шестдесет хиляди конници и многобройна пехота... В Баган имало две кули, едната сребърна, а другата златна..." Разказ на Марко Поло от 1298 г.
Марко Поло дошъл в Баган, когато градът вече започвал да агонизира. Неговите бележки са най-ранните сведения за Баганското царство - първата бирманска държава на великата река Иравади. През 1300 г. последните жители напуснали Баган. До нас са останали само неповторимите архитектурни паметници - безмълвни колоси, доказващи славно минало. В 5 часа сутринта корабчето, което трябваше да ни закара до мечтаната цел, изсвири дрезгаво и потегли. Движим се по река Иравади, въздухът е нажежен и в далечината загасналият вулкан Маунт Попа и Чинските планини зад него треперят като странен мираж. Слизаме и след половинчасово ходене стигаме до селцето Баган, потънало в зеленина. Къщите му са от плетена тръстика и са вдигнати на дървени крака както в приказките. Още с първите стъпки сред чудните постройки на древния град човек се пита истина ли е всичко товаω В околността има над 5000 храма. Тази внушителна цифра те кара да мислиш за онова убягнало от погледа на археолозите кътче, което чака точно ти да го откриеш. Днес тук е царството на тишината. Попаднал заедно с будистки монаси във величествения храм Ананда, под четирите високи статуи на Буда, посетителят наблюдава религиозни церемонии, обезпокояван само от собственото си дишане. Незабравима е гледката по време на залез от върха на 70-метровия храм Татбюню, откъдето като на длан се виждат сградите на свещения град, равнината и "бавната" река с широкия си завой, преди да достигне града. Всеки цар построявал по един храм в този град. Той олицетворявал властта и бил паметник на неговото царуване. Ходопалин, Тиломинло с неговите осем големи статуи, Ананда са само главните храмове и тъй като невинаги големината е решаваща, човек остава потресен и от малките. Сред учените в последно време преобладава мнението, че тук става дума за едно архитектурно умение, което е изкристализирало на място и е дълбоко бирманско, съдейки по намерените паметници от времето, преди да се обединят племената мона и пю. Когато напускахме Баган, бяхме проумели нещо, което навремето не са разбрали монголските нашественици, изпълнявайки заповедта на Хубилай хан да се срине градът до основи. Задачата е била непосилна, както беше непосилно за нас да опознаем и малка част от божествения Баган, едно от чудесата на Миянмар (Бирма) - "Златната страна".
Николай Генов
в-к Стандарт
